Видовете лупус, тригерите и симптомите

Циркулиращи антитела към широк кръг от антигени характеризират SLE. ANA обикновено определяни посредством имунофлуоресценция са налице при повечето SLE пациенти; тестовете за ANA включват скрийнинг тест ( чувствителен, но не специфичен) за болестта.
Автоантитела към ядрени съставки – по специално към dsDNA (нативна по характер), но също така и към ssDNA (денатурирана), хистони, рибонуклеинови протеини и други нуклеоагенти, като например антигена на Смит (Sm) – потвърждават диагнозата и са почти като патогенни. Например тези антитела причиняват гломерулонефрити с възбуждане на възпаление.
Хипотезата, че антителата спрямо глутаматичния рецептор имат диагностична и патогенна значимост по отношение на SLE-асоциираната когнитивна дисфункция се доказа като невярна.

Генетичните дефекти при обработка на имунните комплекси са необичайно чести при лупусни пациенти, подсказвайки че SLE се развива поради непълно или неправилно разположение на екзогенен материал.Подобни дефекти включват абнормалности в комплементите ( недостиг на C1, C2 или C4 ), Fc-рецепторите, пътищата на апоптозата и фагоцитните клетки.
В животински модели са идентифицирани няколко имунни дефекта, които могат да причинят SLE.Тук се включват абнормалности в гените афектиращи върху цялостната имунореактивност (апоптозa [Fas, Fas лиганди, Bcl-2]), активация на B-клетки (FcRIIB, SHP-1, CD22, Cd19, PD-1,Lyn, Blys-1), активация на Т-клетки (TGF-, TGF-R, PD-1), клетъчна пролиферация (p21, Fli-1), и цитокини (IFN-, IL-4, IL-10, TNF-) и гени действащи върху автоантигенния клирънс ( C1q, C4, SAP, DNAse-1).Масивът от данни за гените силно индикира, че гените свързани с интерферона са подчертано нерегулирани при пациенти с активен SLE. Дали това е причина или следствие от болестта е неизвестно.

Изследванията на SLE свързани с болестта в семейства и при близнаци в частност ясно показва, че тя е силно наследствена. HLA типове DR3 и DR4 са предоминантни при лупусни пациенти..Специфичната предразположеност се обуславя от хромозоми 1, 4, и 7. Лицата с генетичен недостиг на комплемент се явяват повече предразположени към развитие на SLE.Специфичните FcIII алели при гама рецептори увеличават риска от тежки лупусни нефрити, в частност при бели хора (от бяла раса).Генетиката на SLE е изключително сложна и няма единично обяснение от генетична гледна точка или конкретен ген точно свързан с предразположеността към заболяването.

Независимо, че от известно време се смята, че инфекция е тригера за задействане на SLE, то не е открита единична инфекция, която да потвърди този факт. Забелязана е предразположеност на деца към SLE, такива които са били носители на вируса на Епщайн-Бар ( но това е във възраст, когато близо 50% от тях са носители, което е в нормата), подсказвайки за възможна връзка на вируса с болестта. Автоантитела могат да бъдат идентифицирани в специмени на серума до десетилетие преди най-ранните симптоми на SLE. Автоантителата се проявяват отначало като едно специфично антитяло и се след това се обобщават клинично.Дали тази прогресия рефлектира като отговор на инфекция или автоимунитета е неизвестно засега.

Някои изследователи приемат наличието на повече жени със SLE и то предимно в детеродна възраст като ефект, който се дължи на естрогена върху имунната система, феномен демонстриран широко при прилагане на ин витро.
При това този аргумент се прилага към автоимунитета като цяло, а не специфично към SLE и този факт не може обаче да обясни защо другите автоимунни заболявания имат много по-различно съотношение на поразени жени спрямо мъже.
Освен това замяната на естрогена в постменструална възраст, както и оралните контрацептиви не увеличават значително заболеваемостта от SLE, нито дори бременността ( дори слаби разлики не са забелязвани и не са докладвани).
Алтернативно обяснение за високото отношение жени-мъже включва естрогено-чувствителен задействащ механизъм или полови различия при излагането спрямо екзогенни агенти (съществуват доклади за пациенти със синдром на Клайнфелтър-в аспект такъв, че пациентите със SLE са крайно възприемчиви към заболяването), което кара изследователите да смятат за възможно влиянието на мъжкия хипогонадизъм в патогенезата на SLE

Най-новите информации за патогенезата на SLE се фокусират върху нарушения в регулацията на компонентите свързани с имунния отговор, генетичния контрол на имунитета и потенциални етиологични агенти.
Освен това дълготрайните увреждания от хроничните заболявания или лечение са далеч по-важни при пациенти с тежки възпалителни заболявания отколкото самото заболяване.
Някои елементи на уврежданията са ясно свързани с терапията: остеопороза, остеонекроза, катаракти и скъсване на сухожилия, всички те се асоциират с дълготрайната кортикостероидна терапия.
Други елементи на уврежданията са в резултат от възпаленията и имунологичните аспекти на заболяването, които водят до тъканна некроза и белези :прогресивна бъбречна недостатъчност, разрушаващи ставите болести и мозъчни поражения.
Много от тези усложнения са значително по-тежки при пациенти от по-ниски социални слоеве или раси.
Други елементи на хроничността носят нежелани връзки свързани с болестта и лечението: ускорена атеросклероза, сърдечни болести свързани с увреди по клапите, когнитивна дисфункция и психосоциална дисфункция.

Discoid Lupus Erythematosus (Cutaneous Lupus Erythematosus; Chronic Discoid Lupus Erythematosus), дискоиден лупусХронично, повтарящо се отклонение основно засягащо кожата. Причината за DLE е неизвестна. Болестта е много по-разпространена сред жени отколкото сред мъже.Обикновено засяга жени около 30-те, но възрастовия обхват е далеч по-широк отколкото при SLE.

Първоначално, активните поражения са еритематозни, закръглени, нарастващи папули от 5 до 10 mm в диаметър, с фоликулярни връхчета.Те се срещат най-често по моста на носа, скалпа, и външните слухови канали и могат да останат в такова състояние за много години напред, като има периоди на изчезване и последващо завръщане. Лезиите могат да бъдат концентрирани по горната част на торса и външните повърхности на крайниците. Чувствителността към слънце е обичайно срещана, водеща до намножаване на лезиите в изложените на слънце зони от кожата. Засяганията на слизестите мембрани могат да бъдат видими, и по специално в устата. Индивидуалните поражения на нетретиран DLE се разширяват постепенно периферно, докато центъра атрофира. Остатъчните белези са неконтрактилни. Алопецията по скалпа може да бъде в големи перманентни зони и да причинява белези.

Въпреки, че е обикновено ограничен до кожни прояви около 10% от пациентите могат евентуално да развият в различна степен системни нарушения, но тъй като те не са с тежка външна проява могат да бъдат индикирани единствено от позитивен тест за антиядрени антитела. Левкопения и леки краткотрайни проявления (напр. артралгии) са често срещани. Малка група DLE пациенти развиват хронични синовити като техни свойствени системни проявления.
Поради факта че кожните увреждания при ДЛЕ и СЛЕ могат да бъдат идентични, пациентa имащ типични дискоидни поражения трябва да бъде оценен за да се определи кога има налице и системни поражения като следствие. Медицинска история и лекарско изследване са нужни за да се изключат възможните ранни кожни прояви на СЛЕ. Диагностичното изучаване трябва да включи биопсия от активно поле на поражението,CBC, ESR, тест за антиядрени фактори и изследване на реналната функция.Кожната биопсия не диференцира СЛЕ от ДЛЕ, но може да изключи други заболявания. Антителата срещу dsDNA са винаги неизменно липсващи при ДЛЕ.

При диференциалната диагноза, пораженията от се характеризират с пустули и отсъствието на атрофия. Пораженията от себеорейни дерматити не атрофират никога и често засягат насолабиалната област, която често се поразява от ДЛЕ.Пораженията причинени от фоточувствителност не атрофират и обикновено изчезват когато директната слънчева светлина се прекрати.Лимфома или плаки от саркоидоза могат да мимикрират ДЛЕ; биопсията би трябвало да потвърди диагнозата.Когато устните и устната лигавица са засегнати lichen planus/Lichen rubber planus е сърбяща папулозна дерматоза, характеризираща се с виолетови, полигонални папули, понякога покрити от финни сквами. Най- честата локализация са флексорните повърхности на горните крайници, гениталии и видими лигавици. LRP най- вероятно е имунологично медиирано заболяване/ и левкоплакия трябва да бъдат изключени.

Ранното третиране е препоръчително, преди атрофията да стане перманентна. Излагането на слънчева светлина (или УВ) да е
минимално.Трябва да се ползват слънцезащитни средства,когато пациента излиза навън.
Местни кортикостероидни мазила или кремове tidqid (например,триамсинолон ацетонид 0.1 или 0.5%, флуосинолон 0.025 или 0.2%,
флурандренолид 0.05%, бетаметазон валерат 0.1%, бетаметазон дипропионат 0.05%) могат обикновено да окажат ефект върху възвръщането на нормалната форма на слабите поражения. Последното лекарство може би е най-ефективно. Ленти покрити с флурандренолид често помагат с устойчивите поражения. Индивидуални устойчиви места могат да се
повлияят от интрадермална инжекция на 0.1%-на суспензия от триамсинолон ацетонид, но вторичната атрофия често е следствие. Излишна /прекомерна/ употреба на кортикостероиди трябва да бъде изключена.
Антималарийни (напр. хидроксихлороквин 200 mg/дневно орално) са много полезни в управлението на DLE. При устойчиви случаи по-високи дози (напр. 400 mg/дневно) или комбинации (напр. хидроксихлороквин 200 mg/дневно плюс квинакрин(мепакрин) 50 до 100 mg/дневно могат да свършат работа и да са препоръчителни за месец до година.