ВОДЕТЕ КАЧЕСТВЕН НАЧИН НА ЖИВОТ!

Съвета ми към всички и не само тук е водете начина на живот, който прецените като най-удачен за самите себе си...да, истина е че това което е най-удачно за психичното ни здраве не винаги е удачно за телесното такова...но един път се живее ...поне се постарайте.
ВЪПРОСА Е КАКВО ВИ Е НУЖНО ЗА ДА СЕ РАЗВИВАТЕ НОРМАЛНО, А ОТГОВОРА: 90 елемента на хранене: 60 минерала, 16 витамина, 12 аминокиселини и 3 мастни аминокиселини.
I.ВИТАМИНИ
УВОД
Витамините са основни хранителни вещества - наред с белтъците, мазнините, въглехидратите и минералните соли. Те са регулатори на обменните процеси като основното им действие е каталитично. Необходими са за нормалното протичане на всички реакции в организма, за усвояването на хранителните вещества, за растежа и възстановяването на клетките и тъканите. Редовният им внос повишава имунитета и устойчивостта на организма към неблагоприятните фактори на околната среда, подпомага кръвотворенето и функциите на черния дроб и жлезите с вътрешна секреция. Витамините са необходими и за нормално използуване на белтъците, мазнините, въглехидратите и минералните соли. При тяхната липса или недостиг обмяната на тези хранителни вещества се нарушава.
Витамините са органични вещества, необходими за живота. Те са от голямо значение за нормалното функциониране на организма и не могат да бъдат произведени (с малки изключения) или синтезирани в него. Невъзможно е да се поддържа животът ни без наличието на всички необходими витамини. Нужни за растежа, жизнеността и доброто физическо състояние, витамините се откриват в минимални количества във всички натурални храни. Ние получаваме витамини именно от тези храни или от добавките към тях.Липсата на отделни витамини може да причини недостатъчно усвояване на другите. Тяхната биологична активност в голяма степен зависи от съдържанието на белтъчини в храната. Недостигът на белтъци нарушава усвояването на витамините С, В1, В2, каротин и др. Затова при белтъчна недостатъчност настъпва и витаминна, въпреки достатъчния внос на витамини с храната.
При правилно организирано рационално хранене организмът получава всички витамини и не се налага допълнителен внос на синтетични витаминни препарати. Естествените витамини се усвояват по-добре и оказват по-благоприятно въздействие от техните синтетични аналози, продавани по аптеките.
Потребностите на организма от витамини зависят от възрастта, пола, физиологичното състояние, професията и условията на труд. Дневните нужди от витамини са повишени при бременност, кърмене, интензивен физически и умствен труд, активно спортуване и след инфекциозни заболявания.
Недостигът или липсата на витамини може да предизвика специфични недоимъчни състояния и болести наречени хипо- и авитаминози. Приемането на големи количества витаминни препарати е причина за хипервитаминози. Големите дози синтетични витамини активират ензимите, които разрушават излишните количества от приетия в организма витамин. Активността на тези вещества продължава доста дълго време след прекратяването на повишения витаминен внос. Така се стига до възникване на хиповитаминозни състояния при адекватно внасяне на витамини с храната. Затова приемането на витамини под формата на лекарства е желателно да става по лекарско предписание.
Необходимо е да се направят няколко уточнения във връзка с погрешни схващания:
 Витамините НЕ заместват храната. Дори напротив - те не могат да бъдат асимилирани без поемане на храна!
 Витамините НЕ са хапчета, повишаващи енергията и не притежават собствена калорична или енергийна стойност!
 Хората НЕ могат да вземат витамини, да спрат да се хранят и да очакват добро здраве!
 Витамините НЕ са заместители нито на въглехидрати, нито на протеини (или каквито и да е други нутриенти- минерали, вода, мазнини)!
 Витамините сами по себе си НЕ са елементи на структурите в нашия организъм!
 Витамините са компоненти на ензимната ни система - те активизират и регулират метаболизма и настройват организма за функциониране при висок коефициент на полезна работа. В сравнение с поемането на други хранителни вещества, количеството на приетите витамини е минимално. Същевременно недостигът дори на един витамин може да постави в опасност целия човешки организъм.

A.Мастноразтворими витамини

1) Витамин A (ретинол, аксерофтол)
2) Витамин А ( бета каротен)
3) Витамин А (палмитат)
4) Витамин А (ацетат)
5) Витамин D (калцифероли)
6) Витамин E (токофероли)
7) Витамин K (филохинон)

B.Водноразтворими витамини
1) Витамин C (аскорбинова киселина)
2) Витамин P (биофлавоноиди)
3) Витамин B1 (тиамин, аневрин)
4) Витамин B2 (рибофлавин)
5) Витамин B3 (пантотенова киселина)
6) Витамин B5 (витамин РР, ниацин)
7) Витамин B6 (пиридоксин)
Витамин B9 (фолиева киселина, фолат)
9) Витамин B12 (цианкобаламин)
10) Витамин H (биотин)

C.Витаминоподобни вещества
1) Витамин B4 (аденин,холин)
2) Витамин B8 (инозит)
3) Витамин B13 (оротова киселина)
4) Витамин B15 (пангамова киселина)
5) Витамин H1 (парааминобензоена киселина)
6) Витамин N6 (липоева киселина)
7) Витамин P (биофлавоноиди)
Витамин Р1 (рутин)
9) Витамин Р2 (хесперидин)
10) Витамин Р4 (троксерутин)
11) Витамин U (S-метилметионин)
12) Коензим Q10 (убихинон, Витамин Q)

Шест макроелемента са необходими на човешкия организъм в количества от 0.3 до 2.0 g/ден. Четири от тях ( натрий, калий, калций и магнезий) са катиони, и два (фосфати и хлориди) са съпътстващите аниони.
Девет микроелемента са необходими на хората в малки количества (микрограмове до милиграми дневно): желязо, йод, флуор, цинк, хром, селен, манган, молибден и мед. С изключение на флуора и хрома, всеки от тези минерали е компонент на ензимна или еднокринна система. Всички микроелементи са токсични при високи нива и някои от тях ( арсен, никел и хром ) взимат участие в карциногенезата.
Недоимъчни състояния на желязо, цинк и йод , а така също и минерална недостатъчност не се получава спонтанно при възрастните с нормално хранене.Подрастващите са по-податливи поради скоростния си растеж и вариациите в приема.Използването на модифицирани диети за коригиране на грешките в метаболизма при новородени и развитието на нормално хранене и нормална бъбречна функция, липсата на които представлява съществен риск за здравето, са демонстрация за хранителното значение на микроелементите.
Наред с предимствата има и недостатъци естествено. Токсичност може да възникне в резултат от прекомерен прием на микороелементи – за пример в “здравословните храни” които шумно се предлагат като източник на протекция срещу ред хронични заболявания.Понякога минералната недостатъчност е причинена и от наследствени заболявания.

Германият е едно от най-новите открития в реалността на микроелементи- те - важен ресурс за развитието на оптимално здраве.
Много нови разработки именно показват, че германият вероятно има твърде важна роля в развитието на оптимално здравословно състояние.
Германият е един от минералите които вероятно спомагат за повишаване активността на нашите вътрешни органи. Действително той спомага усвояването на кислород в органа, за да го направи по този начин по-здрав и по-полезен.Така също участва в изхвърлянето на вредни замърсители и помага да се спре активността на много микроби в органа. По този начин може да се приеме, че той е нещо подобно на анти-раков агент тъй като е доказал себе си за ефективен в стимулиране на произвеждането на естествени клетки-убийци и Т-подтискащи клетки.Увредена имунна система и липса на енергия са сигурен източник че има недостиг на германий.
Германият се явява много важен за електричните полета в тялото, тъй като приема и отдава електрони.Той се явява електричен полупроводник, спомагащ да се коригират изкривяванията в електричното поле на тялото.
В Далечният Изток употребата при акупунктура на германий е много важна за улесняване на стимулацията на акупунктурните точки и функциите свързани с електричните им заряди.
Ако тялото е с недостиг на германий, на нервните импулси им трябва повече време, за да осъществяват нормалната си функция.Германият вероятно е с ниски пропорции когато имунната система е изложена на риск.Вероятно е нисък и когато съществува рак или симптоми на ниска енергия...в това състояние тялото не е в състояние да предава електричните импулси за да постигне оптимално здравно състояние на индивидуалните клетки и клетъчни системи.С увеличение на нивата на германия в тялото електричните трансфери могат да се нормализират.
Множество бактериални, вирусни и гъбични инфекции могат да се появят когато нивата на германия са ниски.Източника на невъзможност на електрическата система на тялото да провежда електрони до тези специфични проблеми, тъй кат Ако може да се осъществи електронен транспорт до тях, той ще причини съответно увреждането им, смъртта им и изхвърлянето им от тялото. Ако нивото на германият е ниско електронният транспорт не може да се осъществи.
Някои симптоми на недостиг на германий могат да включват: астма, рак (на гърдата, на белият дроб, на пикочния мехур), сърдечна недостатъчност, хипертония, чернодробна цироза, левкемия, невралгии, нефрити, невротични нарушения и омекване на мозъчните тъкани.
Природни източници: чесън, жен-шен, алое-вера, черен оман, всички богати на хлорофил храни, а така също и някои билки.Нормалният дневен прием на германий е 0.4 до 1.5 mg. Храни богати на германий са белите трици, зеленчуци и бобови.
Някои органични форми на германият са по-малко токсични от неорганичните.Неорганичните форми имат токсичен ефект който засяга и уврежда с голяма вероятност бъбреците.Има сведения, че хора консумиращи големи обеми органични германиеви добавки замърсени с неорганични германиеви пълнители са починали от дефект на бъбреците.

2.ЖЕЛЯЗО (Fe)

Този елемент е тясно свързан с най-важните функции на организма, явява се незаменима част от хемоглобина и миоглобина, влиза в състава на цитохромите, участващи в преноса на електрони по дихателните вериги на митохондриите, а така също в състава на окислително-възстановителните ензими каталаза и пероксидаза. Във всички тези белтъци, отнасящи се към класа на хемопротеидите, желязото е включено в порфириновата структура на хема. В клетките има функционално активно нехемово желязо, участващо също в преноса на електрони.
В организма на възрастния човек се съдържат около 3-4 г желязо, от които 70% може да бъде определено като жизнено необходимо и 30% -депонирано в тъканите. Над 80% от желязото се намира в еритроцитите в състава на хемоглобина, останалото количество - в миоглобина и феросадържащите ензими.
Обмяната на желязото в организма включва следващите процеси: всмукване в стомаха, транспорт до тъканите, утилизация и депониране, екскреция и загуба. Всмукването на желязото става в тънките черва, механизмите на всмукване са различни за присъстващото в храната хемово и нехемово желязо.
Нехемовото, йонизирано желязо е представено в организма от соли и комплекси на тривалентното (окисно) желязо с белтъци и органични киселини. Условие за всмукването на нехемовото желязо са предварителното му преобразуване в разтворима форма и възстановяване до двувалентно състояние. Както бе казано по-горе, фитиновата киселина образува с желязото неразтворими соли. Във връзка с това тези съединения са лош източник на достъпното, използвано желязо. Хранителните влакна и тъкани на чая също свързват желязото в неразтворими комплекси. Аскорбиновата киселина и цистеина способстват за всмукването на нехемовото желязо. При това аскорбиновата киселина не само възстановява тривалентното желязо в двувалентно, но и образува с него хелатно съединение, добре разтворимо при ниски стойности на рН.
Всмукването на хемовото желязо не изисква някакви предварителни условия: хемовия комплекс се абсорбира от клетките на лигавицата на тънките черва напълно. В усвояването на желязото определена роля играят жлъчния сок и солната киселина на стомаха, способстващи за образуването на разтворими форми на йонизирано желязо. С тези обстоятелства може да бъде свързана високата честота на желязодефицитните анемии при ахлорхидрия.Част от желязото, постъпващо в клетката на лигавицата на тънките черва се съединява със специфичния транспортен белтък - трансферин. В комплекс н него желязото попада в кръвотока и се пренася до тъканите. Трансферинът се отнася до фракциите на ?-хемоглобина (гама - хемеглобина). Нормалната концентрация на трансферин в кръвната плазма е около 250 mg/100 мл. Установено е, че 100 мл плазма свързват 250-400 μg желязо. Този показател се нарича общата свързваща желязо способност (ОСЖС) и може да нараства съществено при жени в последните месеци от бременността, а така също при желязодефицитна анемия. При нормални условия нормата на общата свързваща желязо способност (ОСЖС) е 100-150μg/100ml.
Голяма част от желязото, използвано в организма на човека, се усвоява от костния мозък и се използва за биосинтеза на хемоглобина и новообразуваните еритроцити. Продължителността на живота на еритроцита е средно 120 денонощия. Ежедневно в организма на човека се обновява 1/120 от общата маса еритроцити, за което се изразходва 20-25 mg желязо - значително повече, отколкото постъпва с храната. Основната част от желязото, използвано за синтез на хемоглобин и нови еритроцити се извлича от тъканните депа и лизираните еритроцити. Тази реутилизация се осъществява от клетките на системата на мононуклеарните фагоцити на черния дроб, слезката и костния мозък, които захващат нежизнеспособните еритроцити, разрушават ги и освобождават желязото от хемоглобина и го връщат в кръвната плазма. За денонощие на такава реутилизация са подложени 21-24 mg желязо.
Желязото се депонира основно в клетките на ретикуло-ендотелиалната система на черния дроб, слезката и костния мозък. В норма тези запаси за възрастен човек са около 1 г, в това число до 300 mg в костния мозък. Важна форма на депониране на микроелемента в тъканите се явява феритина - водоразтворим и относително лесен е за използване комплекс с белтък апоферитин, способен да свърза до 20% желязо.
Недостигът на желязо в организма води до желязо-дефицитна анемия (ЖДА), обусловена от недостига на желязо за биосинтез на хемоглобин. ЖДА се проявява често в падане концентрацията на хемоглобина и еритроцитите в кръвта, анизоцитоза и пойкилоцитоза, хиперплазия на костния мозък, снижение активността на феросъдържащите ферменти (цитохром -?-оксидаза (алфа оксидаза), каталаза, сукцинатдехидрогеназа, аконитаза) в органите и тъканите. Кожната повърхност и видимите слизести обвивки стават бледи, кожата е суха, особено в областта на ставите, косата е суха, наблюдава се изкривяване на ноктите, субатрофия на езика, влошаване на паметта и др. Особено чувствителен към ЖДА е главния мозък. Анемията снижава работоспособността, защото се намалява транспорта на кислород до тъканите. При ЖДА се наблюдава отслабване на киселинообразуващата функция на стомаха, намаление активността на амилазата и липазата, възпалителни процеси в стомаха и дванадесетопръстника, стомашни кръвозагуби. Към края на бременността ЖДА се наблюдава при 30-73% от жените. Това усложнява бременността (спонтанни аборти, преждевременно раждане, вътреутробна смърт на плода, слабост на родовите контракции, атония на матката и възприемчивост към инфекции), а така също води до вътреутробни пороци на развитие.
ЖДА възниква често и през първата година от живота на детето.
В качеството на методи за диагностика на желязодефицитните състояния може да се използват десфералов тест, изучаване на всмукването на желязото, концентрация на рецепторитена трансферина и съдържанието на желязо в клетките на костния мозък.
Когато едни от изброените показатели се изменя, но равнището на хемоглобина в кръвта остава в пределните норми, можем да предположим наличие на латентна ЖДА. В тези случаи е крайно необходимо да се направи обстойно биохимично изследване, позволяващо да се потвърди или отхвърли предположението. Това е изключително важно за диагностика на ЖДА при деца до две години, бременни и кърмещи жени.
Загубата на желязо за денонощие е равна на 0,3-0,5mg/денонощие. С урината се отделя 0,1-0,3 mg желязо. Част от желязото се отделя с потта и лющещите се кожни клетки. Мъжете губят до 0,6-1 mg желязо в денонощие, а жените - два пъти повече, което е обусловено от загуби по време на менструация, раждане, кърмене. Загубата при менструация е от 16-32 mg, т.е.0,5-1 mg/денонощие за месец. При кърмене - 0,25-0,5 mg се губят ежедневно.
Препоръчителна норма желязо за мъже - 10 mg/денонощие, за жени - два пъти повече. По време на бременност и кърмене - съответно 38 и 33 mg/денонощие.
Желязото (Fe) е компонент на хемоглобина, миоглобина и множество ензими в тялото. Heme iron, което се открива главно в животински продукти се абсорбира много по добре от nonheme iron, което съставлява повече от 85 % от желязото в диетата. При все това абсорбцията на nonheme iron се увеличава когато се консумира с животински протеин и VitC.
Нуждата от желязо, метаболизма му и недостига ( и породената от него а немия - железнодефицитна) се разглеждат в:
Недостиг: Недостига на желязо, който може да причини анемия е най-известният хранителен недостиг на света. Може да даде резултат в неадекватен прием на желязо пр някои новородени, подрастващи момичета и бременни жени.Кръвозагубата също може да предизвика недостиг на желязо при някои хора.Всички с недостиг на желязо имат нужда от железосъдържащи суплементи.
Токсичност: Излишъкът от желязо е токсичен, причинява повръщане, диария и уввреждане на храносмилането. Желязото има възможност да се акумулира в тялото когато лицето, което е подложено на терапия с излишъци от желязо или за твърде дълъг период му се правят кръвопреливания или е налице хроничен алкохолизъм. Болестта породена от излишък на желязо (хемохроматоза) е потенциално опасен, но лечим наследствен недостатък при който се абсорбира твърде много желязо.